Имам една доста близка приятелка,с която всеки път щом се чуем ми задава един и същ въпрос " Няма ли да се жениш??" и то с онзи тон, с който само родителите, баба ти и дядо ти могат да те попитат, т.е. онзи дразнещият. На отговора ми "НЕ" , следва логичното от нейна страна " За кога чакаш?", " Досега ти избира сега теб ще те избират", все едно сме на състезание кой ще се ожени пръв, в който наградата е сватбено  тържество с приятелите на Вашите и бонус ревливо бебе, което даже не си сигурна дали искаш, но " Нали ми е дошло времето" . Немога да разбера какво кара девойки на по 20-21 години да искат да се правят на домакини и майки. Никой не може да ме убеди, че "им е дошло времето". По селата може би модата е била такава преди 20-30 години, не знам. Лично аз се радвам  на статуса си "неомъжена" , т.е. " госпожица" или "кака" . Не ме притеснява , че съм на 25. Имам си връзка, която ме удоволетворява и така. Изобщо не ме интересува, че ако съм "се сетила навреме" детето ми е можело да бъде първи клас. Коментарите " с бастуна ли ще го гониш" и те не ме притесняват. Това е нещо, което се прави с акъл, а не в резултат на някой пиянска вечер, за отмъщение на бившите или чисто и просто "защото то е дошло времето", да не говорим пък да угодиш на Вашите да те видят и теб омъжена, да се радват на внуци и т.н.
Та исках да кажа на всички тези, които всеки път ми задават един и същ въпрос, че няма да се женя, а ако случайно реша да го направя някой ден, те ще разберат , да спрат да ми натякват ,че часовника тик-так-ал и да си спомнят, какво е  било преди, защото не беше далеч времето , когато заедно обикаляхме кръчмите до сутринта и се базикахме с този и онзи почерпен симпатяга. 
Сега като казах " да си  спомнят какви са били" се замислих, защо са се променили толкова. "Госпожиците" са станали "Госпожи", за които да се натряскаш с приятелки е " егати глупоста" са се променили по незнайно какви причнини. Преди така мечтания сватбен ден, всички се напихме и повръщахе заедно / това в преносния смисъл/ , а след това все едно някой ги препрограмира и изведнъж започват да ти изкачат с фразата " няма ли да порастнеш най-накрая" само защото си имала глупостта да споделиш за последното си нощно похождение или за последния който си забила.
Да не ме разбират погрешно женените, които са успяли да останат такива каквито всъщност са- на тях се радвам , останалите... да му мислят.
Но хайде стига , че наистина станах като професор Вучков... 100 страници и нищо съществено.

Похвала за една интелигентна млада дама.
Която знае как да постъпва с Живота си и не се срамува да пише за това.
И при това с стил

Тъй- тъй! Дуволнъ шъ устаниш:)))